ГРАДЪТ И ОБЩИНАТА
Град Божурище е един от най- младите градове в страната, обявен за такъв с решение на Министерски съвет от 11 август 1997 г.
Многото диви божури в поляните около него определят името му, две следи от миналото, оказват голямо влияние за развитието на днешния град Божурище.
Преди 111 години, с Указ №2 от 2 януари 1897г. на княз Фердинанд се постановява учредяването на военно конно - ремонтно депо в землището на село Гурмазово, което да обслужва младата българска армия. Почти едновременно с конезавода израстват домовете на търговци, занаятчии, работници, които са и първите заселници на Божурище. Традицията в коневъдството продължава и в наши дни с отглеждането на расови състезателни коне и организирането на регионални , национални и международни състезания по конен спорт.
Божурище  е един от пионерите на българската авиация и самолетостроене. През 1914 година северно от гара София се учредява първата авиационна школа , която в края на същата година се премества в Божурище и се обособява като първи и единствен център за летателни кадри. Тогава тя обслужва целия поток от пътници до построяването на аерогарата до Враждебна и е единственото място до София, в което потоците правят наличието на мъгла почти невъзможно. Интересен факт е, че въздушният поток на това летище създава вълни, които могат да се използват от безмоторни самолети, и само две други летища в Европа могат да предложат подобен атмосферен феномен. На летището са кацали величини от ранга на Херман Гьоринг и са произвеждани българските самолети “ДАР”. През войните летището поема въздушната отбрана на столицата. През 1943 година от него излита Димитър Списаревски за последната си мисия за отбрана на София, от най-масираната атака от страна на английски и американски бомбардировачи, през Втората Световна война.
На това летище се случват събития, имащи особено място в историята  на българската авиация в частност и страната ни въобще. Тук е първото аеропланно училище за подготовка на летци у нас. От тук през 1915 г. излита и първият български самолет на младият конструктор Асен Йорданов (http://pantonov.com/thoughts/assen_jordanoff_bg.php), за когото по-късно самият Нийл Армстронг казва: "Както аз, така и всички останали пилоти сме се учили от Джорданоф на авиация". Пет дни по-късно прототипът е изпитан от държавната комисия и е признат за изобретение и тази дата е началото на българското самолетостроене.

Историята на общината е свързана и с живота на цяла плеяда художници, работили и творили тук, най-известният, между които - Димитър Казаков- Нерон. Столетна е историята на селските училища. А през тридесетте години на миналия век се създават първите читалища, превърнали се в люлка на просветните и културните традиции на родния край. Развитието на културната и просветна дейност на читалището и училищата и в наши дни продължава да възпитава и учи нашите деца.
Портокал
 

Powered by
Bissano Software ltd
Вход | Контакти